отдавна
не си правех косата чаровно чуплива
и пушех повече
а ти не ходеше чаровно брадат
и пушеше по-малко
обичахме се
и сега
и пак
сега
в неясните ти брегове аз виждах колко е пъстър света ми
с лъчите на слънцето и ясен ден
изглеждаш като отдавна изглеждаш като минало
пък живеем в настоящето
недей да търсиш желание в реките ми
след като в теб няма вълнение
недей да търсиш истини изхвърлени по брега ми
след като по твоя няма и следа от тях
аз съм тук сега до теб и те обичам
Няма коментари:
Публикуване на коментар