събота, 29 октомври 2011 г.

излязла от печат 1 брой /за тебе/

цялата съм изписана с проза
вените ми
косите ми
с рими
книга съм за тебе цветна
непрочетена
всяка страница различна
отваряш четеш смееш се
или пък си тъжен
недописани букви
премълчани
без край без заглавие
/в този живот за плътта ще имаме ли време
или искаш така да остана/
и още с кориците си привличам
бяла нашарена
с черни букви
премълчани уви
без автор
без ISBN
само една бройка
с автограф разписана
за тебе

2007г

ПОНЕДЕЛНИК ВЕЧЕР

липсвам ли ти
а в илюзиите
само една картинка напомня за мелодиите
изпълнени с пурпурни дихания
бледи несъществуващи движения
само една картинка
всъщност са две красиви
щастливи
бяло- черни


21.03.2005г

кажи къде искаш да ме отведеш

кажи къде искаш да ме отведеш
нощ тъй тъмна тъй дълбока
да разбирам звездите издават
някъде на тъмно без посока

разбий оковите на реалността
в подсъзнанието ме отведи
изтощи всичките ми сетива
наистина не знам какво има там

красиво ли е
ти ще кажеш
аз все още не знам за онази земя
ще ми разкажеш
но аз няма какво да дам
че е лошо няма как и кой да каже
сребърната звезда и тя мълчи даже
пътят е дълъг хей събуди се вече
това не е било далече
тук наистина е нереална красота
ангел ли съм
или това са портите на сутринта

21.08.2001

РАЗМЯНА

разказвах на Великата Свобода
за себе си
тялото ми тя пожела дадох й го

после станах два грама душа -не съжалих

исках да те целуна - не можах
исках да те погаля - не можах
разплаках се

върнах се да си откупя тялото
ще ти го дам без ръце и уста
приех го безформено милото
върнах се при теб
ти ти й беше подарил своето


2004г

БУНТ ( +18)



тази нощ не ми се мастурбираше
исках да се оправям сама
далечното утро не ми се виждаше
гъделичкаше ме само кръвта
духът ми окови
/които свикнала съм да влача/
СКОВАН Е
тихо падам и плача
ЗА ТЕБЕ
и твоите бледо- чувствени
утрини
и слаба и издрана в дни сиви
ВЛАЧА СЕ ВЕЧЕ
не мога а си далече

по- измъчен и тлеещ сънят
дойде и ме открадна
заплаши че вече нямам време
една топло червена нощ
облада и ме нападна
докато слънцето в стомаха ми дреме

05.03.2004



сряда, 26 октомври 2011 г.

бриз с тъмни очила

бриз с тъмни очила


влизам леко с червени ароматни консерванти
както винаги ти знаеш за страстта ми
за тебе съм чисто цвете
розово
не питай за сетивата ми
подарих ги
не питай за сърцето ми
подарих го
на друг
не можеш да ме нараниш
късно е за нас
но ти не знаеш това
далече си от приказка без край
далече си от замъка ми

скоро ще се преродя в бриз
/мене вятъра ме люби/
минавам
заминавам


2006г





ПС:стиха е писан през 2006г
музиката е мой опит