тази нощ не ми се мастурбираше
исках да се оправям сама
далечното утро не ми се виждаше
гъделичкаше ме само кръвта
духът ми окови
/които свикнала съм да влача/
СКОВАН Е
тихо падам и плача
ЗА ТЕБЕ
и твоите бледо- чувствени
утрини
и слаба и издрана в дни сиви
ВЛАЧА СЕ ВЕЧЕ
не мога а си далече
по- измъчен и тлеещ сънят
дойде и ме открадна
заплаши че вече нямам време
една топло червена нощ
облада и ме нападна
докато слънцето в стомаха ми дреме
05.03.2004
Няма коментари:
Публикуване на коментар