понеделник, 11 март 2013 г.

Вълшебната Меча Кожа




                         Вълшебната Меча Кожа 
 

от Силвия Топурска (фортемоторе)












                  Имало едно време в далечните приказни земи, две велики царства. Те били много близо едно до друго, само една река ги деляла по между им. Крепостните им стени се издигали на хиляди метри височина и така врагове не можели да ги превземат. В добри съседски отношения ,живеели мирно и щастливо. В едното кралство, кралят и кралицата имали син, а в другото – дъщеря. Още от тяхното раждане те били заречени, когато станат на определена възраст да се венчаят и да владеят земите на техните родители. Принцът и Принцесата били заедно още от деца, заедно играли, заедно плакали, били като брат и сестра.
                    По случай петият рожден ден на принцесата, родителите й разрешили да си играе в близките в замъка гори. Малката тръгнала сама, в боровите гори, намерила красиви пролетни цветя и започнала да ги бере. Ненадейно обаче, се появила Старата Зла Вещица с черно наметало и недоверчива аура, около себе си. Помолила Принцесата да си купи от нейните цветя и от старата суха длан се появили хубави ароматни цветя. Някога Злата Вещица била велика магьосница, но с течение на времето хората започнали да вярват повече в доброто и нейните магии се обезсмислили. Детето я наругало и изгонило. Обидена вещицата я урочасала, да си остане лигаво дете и никога да не спечели любовта на принца. Малката не обърнала много внимание на думите й. Продължила да си бере цветята. 
                 Така минавало времето, Принцът пораствал и помъдрявал, а Принцесата оставала все дете. Колкото повече растяла, толкова повече се вдетенявала, а това отблъсквало Принца.  На петнадесетия рожден ден на гости на съседното царство, Принцесата направо прекалила. Качвала се по масите, бутала чиниите, замервала гостите с храна и продължавала да се хили лигаво и детински. Принцът много се ядосал и лично я изгонил. Засрамени родителите й я прибрали вкъщи, като и те самите не знаели какво й е.
                 Един ден, Принцесата отново била в гората и си играела сама, защото никой не можел да я търпи, дошла при нея горската фея, Абракадабра Девойката. Феята веднага разбрала, че Принцесата е урочасана и знаела как да й помогне. 
              Далече далече от кралството имало мистериозна местност, Нептунови води, там растяло красиво бяло цвете, то би могло да развали магията, но само при положение, че принцесата го откъсне сама. 
               Още на другия ден Кралят изпратил дъщеря си заедно с феята и свой придружени натам. Така тримата тръгнали към Нептунови води, пътували с дни и нощи, през планини и морета, пътят бил много дълъг.
               Нептунови води, била една тъмна местност винаги обвита с гъсти мъгли от слънце необезпокоени. Рядко ходели хора по тези места, заради тягостната атмосфера и лесното губене. Земята била само в кал и имало много блата и гьолове, дърветата никога не цъфтели. След дългия път тримата стигнали до мистериозното място. Само Абракадабра Девойката не се страхувала, защото знаела, че няма нищо страшно там, въпреки лошата атмосфера. Дълго обикаляли, но накрая намерили цветето. Принцесата го откъснала и то посърнало в ръцете й, това било добър знак, че магията се е махнала. И така доволни се върнали вкъщи. 
             За да се отблагодари на феята принцесата построила малък замък в гората. Там Абракадабра можела да прави своите дела и да помага на хората в кралството. И оттогава те станали неразделни приятелки. Сега обаче Принцесата трябвало да си върне любовта на принца, когато той чул за случилото се, не можел да повярва мислел си ,че приятелката му от детството се шегува и преструва. Дълго принцесата го умолявала, но той бил непреклонен. Бил изгубил доверието си към нея, а това трудно се печели отново. Абракадабра, решила да помогне на приятелката си и й направила, вълшебна меча кожа.
           Ще облечеш това, ще отидеш в гората, когато той ловува, ще му говориш , ще се сприятелиш с него и бавно ще стигнеш до сърцето му, но не му казвай, че си ти, нека сам той те познае. 
            Казала й добрата фея и я изпратила. Принцесата така и направила...
                  Когато срещнала принца с тази си нова визия, той поискал да я убие, но Принцесата започнала да му разказва, че е омагьосана и превърната в мечка. Принцът никога до сега не беше виждал говореща мечка и я пощадил. И тези нейни очи му изглеждали толкова познати, но до сега не беше имал познати мечки, по-точно познати говорещи мечки. Следващият път, когато бил на лов те пак се срещнали и отново си говорели. И така ден след ден. Станали приятели, Принцът се учудвал от това, че мечката знае много неща за него, сякаш се познавали отдавна. Той взел да се съмнява в това мече, докато Принцесата от съседното царство сякаш се губела и не се срещали често, както преди. Малко странно му изглеждало това  Принцесата да е мечката, но пък никой не го познавал толкова добре, а и приликите между тях двете били големи. Взел още повече да се съмнява. 
             Дните минавали, мечето му станало най-добрия приятел, виждали се всеки ден. Веднъж принцът не издържал и я попитал, дали под тази меча кожа не се крие, друг човек?      Тогава Принцесата, свалила кожата и показала истинската ли личност. Принцът не се учудил от това, целунал я и пак продължили да си приказват, но този път като влюбени...

1 коментар: